Hotels in Tutrakan

ЗМ “Калимок-Бръшлен” заема място в международните програми за туризъм в България.

Преди 1989 година в по-голямата си част от местността беше разположен най-големия развъдник за шаран и толстолоб на Балканския полуостров.

Риболов:  Риболов се извършва по цялото крайбрежие на реката. В района на ЗМКБ, стопански риболов може да се извършва само в р. Дунав, а любителски риболов и във вътрешните водоеми. Има възможност за почти целогодишен риболов в основните канали, които не пресъхват.

Еко-Туризъм и отдих Определени са възможностите и условията в парка за дейности, свързани с туризъм, спорт и услуги. Изготвен е списък на съществуващите туристически маршрути. Описани са места, към които се проявява интерес за практикуване на специфични видове спортни и туристически дейности - любителски риболов,  познавателен туризъм, велосипеден и др.

Фотолов (фотосафари): Региона е известен с това, че предлага наблюдение на множество редки птици и диви животни.

Защ. местност Калимок-Бръшлен - Тутракан

"Калимок-Бръшлен" е защитена местност в България, намираща се под код 146 в Регистъра на защитените територии и защитените зони в България. Заема площ от 5952.34 хектара в територията на Тутраканската низина в границите на селата Бабово, Бръшлен, Голямо Враново и Ряхово в Община Сливо поле, град Тутракан, и селата Нова Черна (къща за гости При Доктора), Старо село, и Цар Самуил в Община Тутракан. Включва и българските острови по Дунава Мишка, Малък Бръшлен, Голям Бръшлен, Пясъчник, Калимок, Радецки и един Безименен или Смилски остров срещу село Нова Черна (къща за гости При Доктора).

Комплексът Калимок-Бръшлен включва бивше голямо крайдунавско блато, превърнато в рибарници, покритият със заливна гора остров Безименен, както и участъкът от брега на река Дунав между тях. Разположен е при село Нова Черна (къща за гости При Доктора). През 50-те години блатото е пресушено чрез отделянето му от р. Дунав с дига и прокопаване на отводнителни канали. Поради непригодност на земите за селско стопанство са построени рибарници, чиито басейни са разделени от влажни и мочурливи ливади. По бреговете са представени типични крайречни, заливаеми гори, с доминираща растителност от тополи и върби.

Биологичното разнообразие е богато. Флората е представена от 109 вида водорасли, 10 вида мъхообразни, 16 вида гъби, над 300 висши растения. Установени са над 240 вида птици, от които над 130 - гнездящи.

Разположена в непосредствена близост е ЗЗ Боблата, частично припокрита от зоната за птици Стената. Зоната обхваща голям горски комплекс от сребролистна липа разположен на дунавските хълмове,  ксеротермни гори, малки пасища и ливади в долините.

Подходите за посещения са няколко на брой, по отклонения от главния път Русе - Силистра в участъка между Бръшлен, Нова Черна (къща за гости При Доктора) и Тутракан.

Зоната дава възможност за пешеходен туризъм по скоро обозначения образователен екомаршрут "Калимок - Бръшлен", както и за велотуризъм като част от веломаршрут Евровело 6. Зоната и намиращите се на нейна територия защитени обекти са подходящи за включване във воден маршрут с малки плавателни съдове.

Екологичен туризъм в България

Изключително богато биоразнообразие, природни паркове, уникални природни забележителности, впечатляващи пещери и каньони, ледникови езера – трудно е с няколко думи да се опише колко разнолика и прекрасна е природата на България. Тук всеки любител на красивите гледки и на близостта с природата може да открие своя рай. В страната са създадени отлични условия за всякакви екологичносъобразни дейности – разходки, планински преходи, наблюдение на птици, животни и растения, посещение на природни забележителности и много други. Основна и водеща обаче винаги е мисълта за съхраняване и опазване на природата.

 По биологично разнообразие България е на второ място в Европа. Растенията наброяват над 12 360 вида, като от тях 3700 вида са висши. В Червената книга на България са включени 763 вида. Като лечебни са регистрирани около 750 растения, като 70% от тях представляват стопански ценни видове и страната изнася около 15 хил. тона билки годишно. Горският фонд възлиза на около 4.0 млн. ха. Това представлява 36.85% от територията на страната. От листопадните широколистни гори най-разпространени са дъбовите и букови­те гори. Дъбовите гори са разпространени в териториите с надморска височина до 1000 м, докато букови гори има предимно в средно планинския пояс на страната. В долните течения на реките Батова, Камчия, Ропотамо и Велека са развити лонгози. Естествените иглолистни гори са разпространени в териториите до 2200 м н.в. Най-голямо разпространение имат в Родопите. Те се състоят предимно от смърч, ела и бял бор. В Славянка и Пирин расте черната мура, а в Средна Стара планина, Западните Родопи, Среден Пирин, Рила и Витоша – бялата мура.

В България са разпространени 27 хил. вида представители на безгръбначната фауна, а гръбначните са представени от над 750 вида, от които 397 вида птици, 207 сладководни и черноморски вида риби, 94 вида бозайници, 52 вида земноводни и влечуги. В страната се обособяват седем зоогеографски района. Четири се включват в Средиземноморската подобласт, а три в Евросибирската подобласт. В страната са разпространени европейски, евросибирски и средиземноморски видове, като в районите със средиземноморско климатично влияние се срещат и много реликтни видове. Пещерната фауна на България наброява над 100 вида. Черно море със своите рибни запаси е обект на спортен и промишлен риболов.

В страната са създадени 3 национални – „Пирин” (ЮНЕСКО), „Рила”, „Централен Балкан”, и 11 природни парка – „Беласица”, „Българка”, „Витоша”, „Врачански Балкан”, „Златни пясъци”, „Персина”, „Рилски манастир”, „Русенски Лом”, „Сините камъни”, „Странджа” и „Шуменско плато”. С цел опазване на биоразнообразието са създадени 89 резервата (17 са обявени за биосферни по програмата на ЮНЕСКО „Човек и биосфера” – „Али Ботуш”, „Баюви дупки- Джинджирица”, „Бистришко бранище”, „Боатин”, „Червената стена”, „Чупрене”, „Джендема”, „Дупката”, „Камчия”, „Купена”, „Мантарица”, „Маричини езера”, „Узунбоджак”, „Парангалица”, „Сребърна”, „Стенето”, „Царичина”) и са обявени 2234 природни забележителности. Два от природните обекти – „Национален парк Пирин” и резерват „Сребърна”, са включени в списъка на ЮНЕСКО на Световното природно наследство.

Националният парк „Пирин” е защитена територия, създадена, за да се запази неповторимият ландшафт на планината Пирин. В границите на парка се намира и най-старото дърво в страната – Байкушевата мура, чиято възраст е колкото и на самата държава, над 1300 години. Паркът е богат с уникални екосистеми и редки растителни и животински видове, голяма част от които са включени в Червената книга на България.

Биосферният резерват „Сребърна” обхваща езерото Сребърна и територията край него. Представя изключителното богатство на растителни и животински видове и е една от най-интересните и важни влажни зони в Европа. През него минава един от миграционните пътища на прелетните птици между Северна Европа и Централна Африка – т. нар. Via Pontica. Друг път на птиците е Via Aristotelis, който минава по долината на р. Струма.

4 от резерватите са обявени за важни влажни зони по Конвенцията за влажните зони с международно значение (Рамсарска конвенция) – „Аркутино”, „Атанасовско езеро”, „Дуранкулак”, „Сребърна”. 22 обекта са обозначени от Birdlife International като важни ареали на птици в Европа – Природна забележителност блато Алепу, Резерват „Атанасовско езеро”, Резерват „Остров Белене”, Бургаско езеро, Нос Емине, Резерват „Калиакра”, Природна забележителност Дуранкулак, Природна забележителност Заското, Остров (безименен) в р. Дунав, близо до Нова, Черна, Резерват „Камчия”, Язовир „Малко Шарково”, Мандренско езеро, Язовир „Овчарица”, Природен парк „Русенски Лом”, Комплекс Шабла-Езерец, Резерват „Сребърна”, Резерват „Стенето”, Резерват „Вълчи дол”, Резерват „Царичина”, Остров Вардим, Природна забележителност Ятата.

За достъп до много от скритите съкровища на българската природа са създадени стотици километри маркирани екопътеки („Негованска” – по ждрелото на р. Негованка, с. Емен, Велико Търново; „Трънска екопътека” в близост до ждрелото на р. Ерма, Западна България; „Дряновска екопътека” край Дряновския манастир; „Врачанска екопътека” в Природен парк Врачански Балкан и др.) с различни съоръжения за отдих – хижи, заслони, беседки, пейки, места за наблюдение и др. В планините са маркирани пътеки с обща дължина над 37 000 км. През територията на страната преминават международни туристически маршрути – финалната отсечка (Ком – Емине) на европейския туристически маршрут Е-3, европейският туристически маршрут Е-4 – „Витоша – Верила – Рила – Пирин“ и европейският туристически маршрут Е-8 – „Рила – Родопи“.

Всеки, който желае да опознае природата и да научи повече за редките растителни и животински видове, може да посети някоя от българските защитени територии или посетителските центрове към тях. Националните и природните паркове в страната дават достъп не само до живата природа, но предоставят и специални образователни програми. В населените места около парковете са организирани посетителски центрове. За сигурността и безопасността на туристите се грижат Българският туристически съюз, Планинската спасителна служба и Българският червен кръст.

Информация за Каранвърбовски манастир Св. Марина

Каранвърбовски манастир Св. Марина е разположен на 3 км югозападно от с. Каран Върбовка, област Русе. Пътят е асфалтиран и минава през самото село, по посока на течението на р. Черни. Манастирът е основан през Второто българско царство, но при падането на България под турско робство е унищожен до основи.

В наши дни манастирът е девически и целогодишно действащ. Може да се нощува, но храна не се предлага.