Басарбовският скален манастир "Св. Димитрий Басарбовски" е разположен в долината на река Русенски Лом, близо до село Басарбово. Скалният манастир води началото си още от Второто българско царство, но за пръв път името му се споменава в османски данъчен регистър от 1431г. За известно време през XIXв манастирът останал без обитатели, но през 1937г тук се заселва отец Хрисант от Преображенския манастир и дава ново начало на религиозното средище. Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България.

Забележителности

Информация за Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на около 18 км от Русе. Отличават се с добре запазените си стенописи, както и с разклонена мрежа от скални църкви, параклиси и килии.

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, е образуван от църквите и помещенията край тях.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13-14 век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. По стените на манастирите са съхранени известните графити на Иво Граматик.

Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІ V векове. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІ V в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІ V в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.

Огнице и Барбекю

Открито огнище

Три удоволствия в едно разположено в градината

Лагерния огън

Пристъпвайки през портата по плочника ще се отзовете в градината на къщата.

Точно пред нея обградени от ухаещи рози, каменно огнище и две ръчно издялани каменни пейки от двете му страни са приютявали гостите на Доктора на вечерна раздумка.

Осветявани от игривите пламъци на лагерния огън с китара в ръце пеейки позабравени песни, гостите са щастливи от спокойствието под звездите, за което са мечтали.

Барбекюто

Поседнали около огнището на чаша домашно вино от избата на Доктора, отблясъците на огъня се отразяват в лицата на гостите.

Огромни Черненски шашлици са положени на стойки над разстланата жарава. Лек юнски ветрец разнася уханието им и подканя гостите за поредна наздравица.

Песента на щурец допринася и подсилва приятното чувство обхванало гостите. Лицата им са усмихнати и позачервени от галещите пламъци, и "тънкото" вино.

Вечерта преваля, но нека не свършва!

Чевермето

Над огнището е поставено на специални носачи шиш, на който е нанизано младо Гьоргьовксо агне.

При плавни въртеливи движения на шиша - специалитета на Доктора се намазва със специално приготвен сос от домакина. Приготовленията за изпичането му ще продължат няколко часа.

Гостите са поседнали около огнището в очакване да опитат препечена коричка ухаеща и топяща се в устата, което е и част от ритуала на чевермето. Полива се с домашно винце или студена бира, а вкуса му ще задоволи и най-претенциозните вкусове.