Guest house At the Doctor in Nova Cherna

Посрещане на изгрева на 1 юли

Възниква като хипи празник във Варна през 1980 г., по-късно се празнуването премества в село Варвара.

Понастоящем се празнува редовно с участието на Джон Лоутън в най-източния бряг - скалите при село Камен бряг, където Слънцето първо огрява България.

През последните години Джулай Морнинг се празнува с участието на Джон Лоутън група БТР в градчето с най-красивия залез по Дунава именно град Тутракан.

July Morning - 30 юни срещу 1 юли

Фестивалът се наложи като традиционен за град Тутракан.

Емблематичната песен "Джулай морнинг" на британската банда Юрая Хийп (на английски: Uriah Heep) се изпълнявана точно по време на изгрева на слънцето.

Самият и автор Кен Хенсли (Born: August 24, 1945 - Died: November 4, 2020) е изпълнявал песента пред почитателите на рока на дунавския бряг.

Селски туризъм в България

Селският туризъм е най-добрият начин за опознаване на традициите в България. Чрез престоя в селска къща туристите могат да се докоснат до традиционния бит и култура на страната. Гостоприемството на българите, уникалната местна кухня, съхраненият фолклор, обичаи и занаяти, селищата архитектурни резервати и красивата природа превръщат този вид туризъм в предпочитан начин за прекарване на ваканцията.

Обикновено гостите се посрещат в автентична къща, строена през XIX или ХХ век, а част от преживяването е храната, която домакините приготвят от екологично чисти продукти – домати, краставици, чушки, набрани призори от градината, или пък ароматни подправки, събирани от близките гори и полета. На село има много интересни занимания – можете да помогнете на домакинята в приготвянето на някое специално ястие по стара рецепта, да се включите в селскостопанската работа, да наемете кон и да се разходите из близките забележителности, да съберете букет от ароматни билки и кошница с горски ягоди или гъби, да обиколите селските пътища с планински велосипед и много други. Туристите имат възможност да участват в ръчно доене и косене, квасене на мляко, производство на домашно сирене и кашкавал, приготвяне на сладка и др. В почти всяка селска къща се приготвят домашна ракия и вино. На територията на страната съществуват и много винопроизводители и винарни с европейска и световна известност, които могат да бъдат посетени.

Вечер, когато слънцето залезе, туристите могат да се хранят със стопаните на къщата. Поднасят се традиционни гозби, слушат се народни песни и местни поверия и легенди. В повечето случаи гостите участват в приготвянето на храната. В някои села се предлагат и атрактивни занимания, като уроци по грънчарство, иконопис или народни песни и танци, демонстрации на плетене и бродиране и много други. В страната се предлага и услугата „Един ден на село”.

Селски къщи за гости може да намерите из цялата страна. В района на Стара планина те са многобройни – в Априлци, Шипково, Рибарица, Медвен, Жеравна, Ичера, Градец, селата в Еленския Балкан и други. В района на Велико Търново се намира архитектурният резерват Арбанаси, който предлага неповторима атмосфера. Недалеч от Габрово е друг архитектурен резерват и популярна дестинация – село Боженци.

В Рила можете да отседнете в Говедарци, Добърско, Мала църква, Бели Искър, Долна баня и други.

В Родопите като че ли всяко село е гостоприемно и отворено за гости – Момчиловци, Гела, Широка лъка, Смилян, Арда, Забърдо, Лещен, Ковачевица, Долен, Триград, Ягодина и много други. Там туристите освен да вкусят уникалните ястия, като чеверме и пататник, могат да присъстват и на гайдарско надсвирване.

В перлата на Пирин – Банско, туристите могат да присъстват на провеждането на традиционни обичаи от този край, разходки с каруци, дегустация на местни ястия. Посетителите могат да бъдат въвлечени в „хайдушко нападение” или да се снимат с традиционни носии.

Изключително атрактивни са и селата в Странджа планина – Българи, Граматиково, Кости, Бръшлян и други. Предлагат се разходки до старинни мелници, тепавици, езда на магаре и разходки с магарешки каруци. Тук туристите могат да наблюдават автентичния нестинарски танц върху жарава.

Посетителите на големите черноморски курорти имат възможност да посетят намиращите се в близост села и да усетят гостоприемството на причерноморските села.

В Добруджа (житницата на България) туристите могат да се запознаят с поминъка на селяните, местния фолклор и кухня и да посетят уникалните добруджански чифлици.

В цялата страна гостите могат да присъстват на обреди и обичаи като: нестинарски танци, „Кукери”, „Българска сватба”, „Лазаруване”, „Коледуване”, Трифон Зарезан” и други.

В страната се провеждат и множество фолклорни фестивали – Международен фолклорен фестивал, гр. Пловдив; Международен фолклорен фестивал, гр. Бургас; Национални фолклорни събори „Рожен” и „Копривщица”; Международен фестивал на маскарадните и карнавални игри и обичаи „Сурва, гр. Перник; Национален събор „Китна Тракия пее и танцува” и много други.

Информация за Ивановски скални църкви

Ивановските скални църкви са разположени на около 18 км от Русе. Отличават се с добре запазените си стенописи, както и с разклонена мрежа от скални църкви, параклиси и килии.

Скалният манастир Свети Архангел Михаил, основан през 20-те години на 13 век от монаха Йоаким, е образуван от църквите и помещенията край тях.

В манастирските храмове е запазена стенна живопис от 13-14 век, която представя развитието на Комниновия и Палеологовия живописни стилове в България. По стените на манастирите са съхранени известните графити на Иво Граматик.

Скалният манастир-лавра “Св. Архангел Михаил” при с. Иваново е разположен в долината на р. Русенски Лом, недалеч от с. Иваново. Той е основан през 20-те години на ХІІІ в. от монаха Йоаким, който по-късно става български патриарх. Негови дарители са царете Йоан Асен ІІ (1218-1241), Йоан Александър (1331-1371) и други представители на царския двор, на които са запазени ктиторски портрети. Манастирът има сложно устройство и обединява няколко комплекса от скални помещения. В шест негови храма са запазени стенописи, разкриващи характерните черти на българското изкуство през ХІІІ и ХІ V векове. По време на Второто българско царство (ХІІ-ХІ V в.) манастирът се утвърждава като голям духовен и книжовен център, с дейността на който се свързва т. нар. “Висарионов патерик”. По стените на манастирските помещения се разчитат графити и надписи с важни исторически сведения.

Световна известност имат стенописите в църквата “Св. Богородица”, които се нареждат сред най-преставителните образци на Палеологовото изкуство на Балканите. Техните високи художествени качества са причина за включването им от ЮНЕСКО в списъка на световното културно наследство. През ХІ V в. манастирът става средище на исихазма. Той съществува и през ранните векове на османското владичество, но постепенно запада.

От 1978 г. е обявен за Национален археологически резерват.